„Рокфейс” - новото лице на Камъка

Давид убива Голиат с камък и става цар на Юдея, за да освободи Израилтяните. По-късно, за да се спази пророчеството, от неговото коляно идва Спасителя. 1504 година младия Микеланджело отстранява излишното от камъка и прави статуя на Давид като символ на независимостта на Републиката, поръчка от кметството на Флоренция. Самият той, прекрасен лирик, в един от своите сонети казва „ художникът не е родил идея, която в мрамор да не е стаена, ала ръка на разум подчинена, единствена познава път до нея”. Наистина, целия Ренесанс като скулптура и архитектура е въплътен в камъка и се изразява чрез него. Епохата е изобразително монументална и материална. Понеже Разточителството винаги води до някаква Криза, идва Барока. Камъка остава на мода, но малцина вече могат да си го позволят. На повечето обекти на Андреа Паладио във Виченца можем да забележим, че гигантските колонади са тухлени, отвън старателен декоратор е изимитирал мрамор- така нареченото „енкаусто венециано”, шпакловка на варова основа. Модерните времена извеждат на показ стоманата, стъклото и бетона, но камъка си остава „евъргрийн класика”. Когато въображението среща техноолгията, а предприемчивостта – свободния пазар се ражда една нова естетика, подчинена на Потребителя. Понятието „камък” се разграничава от „монолит”, камъка престава да се отъждествява единствено с лукса и мащаба. Под една, или друга форма той става масово достъпен.

Сега, когато ни е втръснало от всичко и почти нищо не може да ни изненада, камо ли шокира, търсим пристан в спокойствието и реда. Стремежът към ред е присъщ на човека, той е заложен в него от Природата. У архитекта е насаден културно чрез образованието. Той е закърмен с гръцкия ред /ордер/- система от правила за хармонично строителство на сгради. Хармонията се постига чрез баланса между отделните свойствана композицията – пропорции, членение, мащаб, цвят, фактура и текстура и т.н. Всичкото това важи и при постигането на стойностни интериори.

Стенната обшивка от естестествен камък е масово явление през последните години в интериора. Кое я направи толкова желана? Вероятно на първо място стремежа към оригиналност и изразителност на решението, желанието непременно да има някакъв акцент. А той се постига с разлика и контраст между материалите, в цветовете, членението, фактурата ... Много подходящи за това са мозайките от естествени камъни. На първо място те са нещо ново и неординерно, явяват се като антипод на стените от тънък цепен камък, които навяват на „стил стара селска къща”. Съвременната мозайка се превръща в един високотехнологичен продукт, чиято роля е да предложи разнообразие от видове, като предостави възможност за бързо и лесно полагане и същевременно се достигне поносима пазарна цена на завършения продукт. Силата на въздействието е в неочакваното - изненадата да откриеш рисунък и изразност, нехарактерни за понятието „камък”.
Една от най-впечатляващите мозайки на „Рокфейс дизайн” е „Leste”- съчетание от фрезовани до полуцилиндър камъчета с размери 2 на 2 см., които са подредени едно до друго, като всеки елемент е завъртян на 90 градуса спрямо съседния. Ако това бяха едроразмерни елементи би се получило интересно пластично пано. В този случай с миниатюризирането на мащаба се е получил нов интересен растерен ефект –на цялостно звучаща повърхност, някаква магическа модернистична плетка. По подобен начин „звучат” и сериите “Alya” и “Cubic”. Паната са съставени от множество дребни призматични форми, които излизат на различно отстояние от основата. Изпъкналите и вдлъбнатите елементи създават характерен релеф, който от близко вглеждане напомня за някакъв урбанистичен факт, като цялостно въздействие се получава една силно грапава и пластична стена. Ефектът “Pieton” напомня за модерните през осемдесетте”глиц” зидарии от врачански камък, само, че тук растера е много по-фин и близък до фактурата, отколкото до барелефа. “Briza” напомня за стълпотворение от тебеширчета, които се съчетават с разминаване на вертикалните фуги, които са по-широки от хоризонталните – получава се характерен растер от неравномерно разпределени светли тъмни петна.

Мозайката е интериорен елемент подходящ за всеки „стил”, тя е един дълговечен тапет.

София, 14.06.2009 г.
арх. Борис Борисов